ФОНТАНИТЕ В БУКУРЕЩ,РУМЪНИЯ

 

Автор снимки и видео:ДИДИ СТАНЧЕВА

СТРАШЕН ПОРОЙ НАВОДНИ УЛИЦИТЕ НА САНДАНСКИ

 снимки и видео:ВЕНЕЛИН КУШЕВ

МАСОВО ВАРНЕНЦИ НА РАЗХОДКА В МОРСКАТА ГРАДИНА,СЛЕД ПАДАНЕТО НА ЗАБРАНАТА ЗА ПОСЕЩЕНИЯ НА ПАРКОВЕТЕ

 видео и снимки:ДИДИ СТАНЧЕВА

След падането на забраната за разходки в паркове и градини,днес варненци се възползваха от хубавия слънчев ден и масово се втурнаха на разходка в Морската градина.Нямаше струпване на хора.Всички се движеха по морската алея семейно с деца или по двама.Полицейски патрули с леки автомобили следяха за реда в градината,но без да притесняват гражданите.

КАКВО ЗНАЕМ ЗА ВАРНЕНСКОТО ЕЗЕРО

снимка:ДИДИ СТАНЧЕВА

 Варненското езеро (от 14 март 1950 г. до 19 януари 1962 г. Сталинско езеро) е крайбрежен лиман, който се намира във Варненска област, западно от град Варна. Свързано с Варненския залив и Белославското езеро чрез изкуствено прокопани канали. Подхранва се главно от Девненските извори, през Белославското езеро.

Бреговете му са изградени от терциерни варовици, мергели и пясъчници, като южните са стръмни, а северните полегати. След прокопаването на навигационния канал през 1909 г., който го свързва с морето, нивото спада с 1,4 m и се изравнява с морското равнище, а солеността се увеличава до 8%.

снимка:ДИДИ СТАНЧЕВА

С разширяването и удълбаването на плавателния канала до пристанище „Варна-Запад“ в Белославското езеро през 1976 г. солеността му нараства до 15% на повърхността и до 17% в придънните водни слоеве. През лятото в по-дълбоките хоризонти се появява сероводород, който изчезва с настъпването на зимата и който е предпоставка за наличието на дебел слой сероводородна тиня, използвана за калолечение. Заблатените му крайбрежни участъци се пресушават. На североизточното му крайбрежие, източно от село Казашко, е образувана защитената местност „Казашко“, а цялото езеро, заедно с Белославското, попада в защитената зона „Варненско-Белославско езеро“, обявена за такава на 10 февруари 2012 г.(Уикипедия) видео:ДИДИ СТАНЧЕВА

ДА СЕ ДОКОСНЕШ ДО ГЛЕДКАТА ОТ ОРФЕЕВИ СКАЛИ

 снимки:ЖИВКО МИХАЛЕВ
Орфееви скали се намират в курорт Пампорово около връх Снежанка.До кулата Сженажка има асфалтиран път и се стига с кола.Има и пътека през гората с добра маркировка.От там нататък до скалите се стига пеш.Пътеката е лека,кратка и приятна.
От Орфеевите скали се разкрива невероятна гледка.При ясно време се вижда град Смолян,неговите махали и Смолянските езера.

ДЯВОЛСКИЯТ МОСТ ОТБЛИЗО

снимки и видео:ЖИВКО МИХАЛЕВ

Дяволският мост е мост на река Арда в Община Ардино, Област Кърджали.

Намира се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино, близо до село Дядовци и недалеч от село Латинка.

Мостът е разположен на 420 метра надморска височина в пролом, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината – 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11 – 12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.

Мостът е построен в началото на 16 век по заповед на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа. По нареждане на султан Селим I мостът е възстановен, за да продължат търговските връзки между двата географски района. Той е бил известен с името Шейтан кюприя.
От векове мостът е обвит в легенди и загадки. Почти нищо не се знае за строежа му, но според преданията негов създател е майстор Димитър от близкото село Неделино. Той приел предизвикателството да издигне мост над бурната река, макар всички преди него да се провалили в начинанието. Справил се великолепно и за рекордно време, но скоро след това починал. Тук поверията нашепват, че в градежа на моста имал пръст Сатаната. Дяволът обещал на майстора да сподели тайна, която ще направи творението му вечно, ако той успее да го завърши за 40 дни. Не успее ли обаче, щял да вземе душата му. Димитър се справил с дяволската задача и Сатаната, изпълнил обещанието си, но скоро след това даровитият майстор починал и отнесъл тайното познание в гроба.

Казват, че от Дяволския мост може да видиш лика на Сатаната, ако погледнеш към водите на река Арда между 11.00 и 12.00 часа на обед, когато мостът и отражението му образуват окръжност. Освен това според някои в един от камъните му личи отпечатък от стъпката на Дявола!

На 24 февруари 1984 г. мостът е обявен за паметник на културата. В близост до моста е изградена туристическа инфраструктура за отдих и пикник. След извършване на възстановителна дейност през 2013 г. пътят от Ардино до Дяволския мост е асфалтиран.(Уикипедия)

ИНТЕРЕСНИ ФОТОСИ ОТ "ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО"

СНИМКИ:ЖИВКО МИХАЛЕВ

 

Пещерата е разположена на 1,5 км северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите.Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяващ дяволска глава.Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.

1968 г. остава в историята, когато придошлата река помита по пътя си над 350 кубика дървен материал, които увлечени от бурните води потъват в пещерата, от които нито треска не излиза на изхода на реката, който се намира на няколкостотин метра от входа на пещерата. Опит с оцветители на водата, показват, че са необходими час и половина за да може водата да измине пътя от входа на пещерата до изходът на реката от нея. След изчисления учените установяват, че за това време със скоростта, с която се движи водата, оцветената такава е изминала 40 км. из дебрите на Дяволското гърло.

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 м, ширината – 40 м, а височината ѝ достига до 35 м. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата „Св. Александър Невски“. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 м, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 м от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
Пещерата Дяволското гърло е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88 (има печат).
Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.
Дължината на пещерата е 1 км, маршрутът за туристи – 350 м. Температурата в пещерата е около +8 °C.(Уикипедия)

Правен е само един опит за да бъде разгадана тайната на страховития сифон, който поглъща всичко. През 1970-та година двама млади варненски леководолази се гмуркат – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев за да проучат сифона и неговата мистерия, но за жалост намират смъртта си и телата им остават завинаги в подземното царство на Дяволското гърло.

ЕКСТРЕМНО ПРЕЖИВЯВАНЕ С ДЖИП ДО "ОРЛОВО ОКО"

Да се качиш до "Орлово око" с джип си е доста екстремно преживяване.Тръгва се от Ягодинската пещера,през село Ягодина.До селото пътят е асфалтиран,но оттам нагоре е само камъни и прах.Трябва да се приготвиш за здраво друсане,да се държиш през цялото време и да се нагълташ с висока доза прах.Наистина,пътуването до връх Св. Илия е трудно и малко неприятно,но гледката отвисоко си струва.Който обича екстремното ще му хареса.Пътят е осеян с камъни,доста е стръмно и на места си мислех,че ще се обърнем,но явно шофьорите са професионалисти и се прибрахме живи и здрави и с малко мазоли на ръцете от силното стискане на железата,за да не паднем.СНИМКИ И ВИДЕА:ДИДИ СТАНЧЕВА

„Орлово око“ е платформа за наблюдение и туристическа атракция в Западните Родопи. Построена през 2009 година от туристическо дружество „Родопея“, село Ягодина, в близост до Ягодинската пещера.

Платформата е построена на ръба на скала, разположена на 1563 метра надморска височина. Денивелацията по отвес от платформата до шосето в Буйновското ждрело е повече от 600 метра.

От платформата могат да се наблюдават Буйновското ждрело, село Борино, Чала, село Ягодина, а в далечината – части от Пирин, Рила и планини в Гърция.

Общата стойност на проекта за платформата е 21 000 лева, събрани от входната такса за Ягодинската пещера. Платформата е проектирана да издържа товар до 3 тона.(Уикипедия)

ВИДЕО РАЗХОДКА ИЗ РИЛСКИ МАНАСТИР

 снимки и видео:ЖИВКО МИХАЛЕВ
Рилският манастир е български ставропигиален манастир, един от най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Разположен е в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от св. Йоан Рилски Чудотворец в горното течение на Рилска река.

Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят.

Манастирът „Свети Йоан Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927 – 941 г. от св. Йоан Рилски Чудотворец (според някои автори – от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата се намира параклисът „Свето Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.Източник на текста:https://bg.wikipedia.org/