 |
| СНИМКИ:ЖИВКО МИХАЛЕВ |
1968 г. остава в историята, когато придошлата река помита по пътя си над 350 кубика дървен материал, които увлечени от бурните води потъват в пещерата, от които нито треска не излиза на изхода на реката, който се намира на няколкостотин метра от входа на пещерата. Опит с оцветители на водата, показват, че са необходими час и половина за да може водата да измине пътя от входа на пещерата до изходът на реката от нея. След изчисления учените установяват, че за това време със скоростта, с която се движи водата, оцветената такава е изминала 40 км. из дебрите на Дяволското гърло.
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 м, ширината – 40 м, а височината ѝ достига до 35 м. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата „Св. Александър Невски“. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 м, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 м от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
Пещерата Дяволското гърло е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88 (има печат).
Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.
Дължината на пещерата е 1 км, маршрутът за туристи – 350 м. Температурата в пещерата е около +8 °C.(Уикипедия)
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 м, ширината – 40 м, а височината ѝ достига до 35 м. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата „Св. Александър Невски“. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 м, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 м от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
Пещерата Дяволското гърло е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88 (има печат).
Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.
Дължината на пещерата е 1 км, маршрутът за туристи – 350 м. Температурата в пещерата е около +8 °C.(Уикипедия)
Правен е само един опит за да бъде разгадана тайната на страховития сифон, който поглъща всичко. През 1970-та година двама млади варненски леководолази се гмуркат – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев за да проучат сифона и неговата мистерия, но за жалост намират смъртта си и телата им остават завинаги в подземното царство на Дяволското гърло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар