КОИ СА 10-ТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ЗАГАДКИ НА ПЛАНЕТАТА,ЗА КОИТО УЧЕНИТЕ ВСЕ ОЩЕ НЯМАТ ОБЯСНЕНИЕ

ИЗВЪНЗЕМЕН ЕЛЕМЕНТ ЛИ Е АЛУМИНИЕВИЯТ АРТЕФАКТ ОТ ВЛАДИВОСТОК

УЧЕНИ ОТКРИХА ПТИЦАТА,КОЯТО ЛЕТИ ПОВЕЧЕ ОТ 10 МЕСЕЦА,БЕЗ КАЦАНЕ

Екип от учени от университета Лунд в Швеция откриха коя е птицата с най-дълъг полет. Това е малкият черен бързолет, който може да прекара във въздуха повече от 10 месеца, без да кацне нито веднъж.

Учените от много време предполагат, че бързолетите могат да прекарват много дълго време в небето, но за първи път имат доказателства за това колко точно. Данните са събрани благодарение на миниатюрни апарати, прикрепени към 13 птици, чието движение е било наблюдавано в продължение на две години, пише изданието „Сайънс алърт“. Проследяващите устройства са показали, че три от птиците не са докоснали земята повече от десет месеца. Те са прекарали на твърда почва два месеца – по време на размножителния сезон, след което отново са поели на път. Дори и птиците, които кацат по-често, прекарват 99,5% от времето си във въздуха.

„Това откритие значително разширява границите на това, което знаем за животинската психология“, заяви Андерс Хеденстрьом, ръководител на изследователския екип. „Десетмесечна летателна фаза е най-дългата, за която знаем сред видовете птици – това е рекорд“, допълни той. Малките леки апарати, тежащи само 1 грам, са закачени за гърбовете на птиците и предават данни за това дали тя е кацнала или лети, с каква скорост се движи, както и къде се намира.

Черните бързолети подобряват досегашния рекорд за продължително летене на своите братовчеди – алпийските бързолети, за които беше известно, че могат да прекарат във въздуха до шест месеца. Следващото предизвикателство пред екипа на Хеденстрьом е да установи как малките птици успяват да се задържат в полет толкова дълго време. „Те може би правят като Фрегатовите птици, които спят докато летят“, каза Хеденстрьом. „Всеки ден по залез и изгрев черните бързолети се изкачват до височина от 2-3 километра. Може би те спят по време на спускащия се полет, но не сме сигурни“, допълни той.Източник:nationalgeographic.bg

НОВ НАУЧЕН МЕТОД,ЧРЕЗ ИМПЛАНТИРАНЕ НА СПОМЕНИ ТЪРСИ ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА "ДЕЖАВЮ"

Глич в матрицата или просто грешка в работата на мозъка?

На френски, „дежавю“ буквално означава „вече видяно“. Терминът обяснява феномен при който, случващото се в настоящето се възприема като вече нещо преживяно. Учените от векове се опитват да обяснят феномена дежавю, както и да открият причините за появата му. Сега, екип от учени може би е по-близо до отговора.

Акира О‘Конър от университета Сейнт Андрюс в Англия, намира начин, чрез който да предизвика усещане за дежавю в лабораторни условия, и така улеснява изследването на феномена. Това се случва с помощта на нов метод, използван от учените за „имплантиране“ на фалшиви спомени в умовете на участниците.

При този метод се използва списък от свързани думи, например – легло, възглавница, нощ, като нарочно се избягва обединяващата дума – сън. След кратко разсейване, участниците се изпитват за всички думи, които си спомнят, като повечето от тях са убедени, че „сън“ е била една от тях. Така се имплантират фалшиви спомени, но това не е същото дежавю.

Затова О‘Конър с колегите си добавя една стъпка към експеримента. При прочита на списъка с думи те са попитани дали са чули дума, започващата с буквата „с“. Разбира се, всички отговарят, че не са.

След известно време, участниците трябва да възпроизведат всички думи знаейки, че не са чули дума започваща със „с“, но в същото време фалшивият спомен от думата „сън“ е там, което създава странното познато усещане – дежавю.

Методът е използван върху 21 участника, докато учените изследват какво се случва в мозъците им. Интересното е, че въпреки че техниката използва упражнения за памет, областите в мозъка, свързани с паметта не са тези, които се активират. Активните области вместо това са в предната част на мозъка, свързани с вземането на решения и асоциациите.

Какво общо има вземането на решение с дежавю? Според О‘Конър, усещането за дежавю е причинено от търсенето на мозъка информация в паметта, който разбира, че има грешка – сякаш това се е случвало, но няма данни за него.

Така, както возейки се в превозно средство се получава разминаване между усещанията за движение и тези за неподвижност, така и при дежавю се получава конфликт за усещането за наличие на определен спомен.

Проучването а в малък мащаб, а резултатите тепърва ще бъдат обработвани от различни институти. Това е една интересна начална точка, като дежавю може да се окаже много по-комплексен феномен от просто фалшиви спомени.

Около 70% от хората са изпитвали поне веднъж дежавю, О‘Конър обаче не е сигурен дали това е нещо добро за мозъка. От една страна дежавю може да има положителен ефект, тъй като показва способността на мозъка за поддържане на паметта в добра кондиция, но от друга страна, дежавю може да предизвика параноя, тъй като хората може да започнат да не се доверяват на паметта си.Източник:fresh-science.com.

КАКВО Е МИКРОПЕРЛИ И ЗАЩО СЕ НАЛАГА ТЯХНАТА ЗАБРАНА

Всеки ден по пътя през канализацията към реките поемат около 8 трилиона микроскопични пластмасови топчета.

Микроперлите се съдържат в много козметични продукти – душ гелове, ексфолианти, пасти за зъби. Целта им е да премахват мъртва кожа, плака и други замърсявания, или да избелват. Учените обаче алармират, че микроперлите трябва да бъдат забранени, тъй като представляват сериозна опасност за околната среда.

Трилиони микроперли биват изливани в океаните и реките всеки ден. океаните вече са пълни с микроскопични пластмасови топченца, които не могат да бъдат разградени по естествен начин. Перлите се правят от различни полимери, с размери не повече от милиметър, и отнема доста време да бъдат разградени в соления океан в комбинация с UV лъчението. Водните централи обаче не са създадени да работят с микроперли, нито да ги разграждат.

„Изправени сме пред пластмасова криза. Проблема започва с миенето на зъбите сутрин. Пречиствателните водни станции не могат да се правят с този проблем, а замърсяването придобива огромни мащаби. Микроперлите са много устойчиви.“ – казва Стефани Грийн, автор на публикации по темата.

Според ново проучване само в Съединените Щати всеки ден по пътя през канала към реките поемат около 8 трилиона микроперли. Това е само малка част от проблема – 99% от тях се улавят от пречиствателните станции, откъдето се напояват нивите. Дъждът след това ги отмива обратно в реките.

Много водни същества, като рибите, не могат да направят разлика между нищожното пластмасово топче и храната си, което означава, че рибите доста често консумират големи количества микроперли. Пластмасата също така може да поглъща токсини от водата, които рибите изяждат, а впоследствие се оказват на масата ни.

Според учените един козметичен продукт с микроперли съдържа поне 360 000 топченца, които могат да бъдат заменени с биоразградими вещества. Подобни алтернативи са счукани ядки или черупки, кристална захар, сол, сода.

В много щати микроперлите вече са забранени, но се налагат съвместните усилия на всички, за да се премахнат изцяло.Източник:fresh-science.com.