Автор:ДИДИ СТАНЧЕВА
Повод да напиша тази статия е ОТНОВО публикувана обява за
касиер в голяма търговска верига във Варна и неморалното отношение на
управляващите там.Голяма международна търговска фирма
само с един обект във Варна наема касиери (и не само)
на постоянни трудови договори с шест месечен изпитателен срок,но обикновено ги
освобождава след 2-3 месеца,след като приключи голямото натоварване след празниците,като
Коледа и Нова година и след края на летния сезон.
За какво става въпрос?
Отиваш на интервю за работа.Обясняват ти в какво се състоят трудовите ти задължения.Уточняват се подробности за работно време,заплата,продължителност на заетост и т.н.По време на разговора с работодателя,устно се получава уверение,че търсят сериозен човек за постоянна работа.Но какво се оказва последствие?На пръв поглед всичко на думи изглежда привлекателно.Заплатата е добра,работното време е фиксирано,дневен порцион за безплатна храна и т.н. Одобряват те и те канят да подпишеш трудовия си договор.Отиваш в уречения ден и час и като започнеш да четеш документите се оказва,че договорът е постоянен,но с шест месеца изпитателен срок.До тук нищо лошо,много работодатели го прилагат.А и всичко си е законно.
Първо “плюеш” наум за обещанията за постоянна работа,но нали имаш нужда от пари и се съгласяваш.Нужно е само да се постараеш да работиш добре,да покажеш високи резултати и ще те назначат за постоянно.Готов си да се амбицираш и да дадеш всичко от себе си,да си коректен,изпълнителен,да спазваш всички фирмени изисквания и правила,с две думи да си добър служител.И така започваш трудовите си дни.
Първо те обучават.Всичко започва де се случва добре.След известно време ти казват,че се справяш с работата,доволни са от теб,дори получаваш устни похвали от прекия си ръководител.И ти доволен,с нетърпение очакваш да изтече изпитателния срок и да те назначат за постоянно.Да,ама не!Както казва поговорката:”Много хубаво не е на хубаво”!
Изминават два месеца-ноември и декември,когато работата по такива обекти е изключително много натоварена.Ти се справяш все по-добре според преките управляващи.Получаваш похвали,че си издържал геройски,като новобранец и се надяваш 6-те месеца да изтекат бързо и да те назначат за постоянно.Но какво реално се случва?През първите дни на новата година работата,като количество рязко спада.Отиваш на 5-6 януари за поредния си трудов ден и ти казват,че ти от днес не си на работа (всъщност не става въпрос само за теб,а за всички,които сте започнали заедно,т.е. освобождават ви вкупом).Оставаш доста шокиран,нали!?Предният ден те хвалят,а на другия вече не те искат.В този меко казано странен случай е редно да попиташ: Защо?А отговорът е,че така са наредили отгоре,т.е. управителите.В тази ситуация е нормално да искаш да знаеш причините и в какво си сбъркал.За целта казваш,че ще попиташ висшестоящите,но прекия ти ръководител не допуска това.Просто ти казва,че така са му наредили да те информира и да не ходиш да ги занимаваш,защото и без това много били заети,та да нямат две минути да ти обяснят за какво те освобождават.Какво удобно измъкване само,някой по-нисш подчинен да ти свърши “мръсната” работа.
Но каква всъщност е истината и защо не ти я съобщават лично управителите,разбрах малко по-късно от настоящите дългогодишни служители със стаж във фирмата над 15-20 години.По техни думи,това е обичайна практика,която се прилага по новогодишните празници и лятото.Наемат служители уж постоянно,но ги ползват за 2-3 месеца и ги освобождават без каквото и да е обяснение,независимо колко си добър и съзнателен в работата. Иначе си имат постоянни служители,които са от десетки години.Те са с привилегии и никой не ги закача.
Ето и сега май месец отново се търсят касиери.Докога ли?Ами….до края на лятото.От една страна разбирам работодателите,че така си спестяват разходи за заплати и осигуровки,но струва ли си усилията два пъти в годината да наемаш двама човека,да влагаш време и труд да ги обучаваш и накрая да ги освобождаваш,още повече,че си доволен от работата им. Кому е нужно това?Не съм правила изчисления и нямам намерение да го правя,но явно от разходна гледна точка си заслужава.А къде е моралната?Защо не казват на хората,че ги наемат временно и да сключват съответните договори за това?Защо е нужно да ги лъжат,при условие,че винаги има работници,които биха се съгласили на срочни договори?
В крайна сметка се примиряваш и си тръгваш унизен,накърнен и най-вече излъган.Но какво ли можеш да направиш?
Изтърпял всичко накърняващо достойнството ти,решаваш,че е безсмислено да се разправяш и да си тровиш нервите,примиряваш се и си тръгваш.Психически смазан се прибираш и анализираш случилото се.Започваш да търсиш варианти,какво можеш да направиш и как и къде да търсиш правата си,дали ще постигнеш нещо или само ще загубиш времето и здравето си.Струва ли си усилията,като знаеш,че всичко е законно и ти доброволно си се подписал?По договор работодателят може да те освободи по всяко време през тези 6 месеца,но никъде не пише,че не можеш да искаш обяснение за причините.Така че,твое право е да искаш да те информират за решенията си.
От тук възниква въпроса: Защо моралът трябва да се изисква само от едната страна,нима това не е двустранен “процес”?Навсякъде работодателят изисква лоялност,коректност,дисциплина и т.н.Ти ги даваш,като работник,а какво получаваш в замяна? Неморалност и некоректност.Дори се крият и нямат смелостта да ти заявят собствените си решения в очите.
С това смятам да приключа.Нямам намерение да упреквам и да “съдя” никого.Това е минало и не искам да се връщам назад.Не мога да имам претенции за нещо,което е напълно законно,а за морални вреди и устни лъжи едва ли нещо мога да докажа.Не съм адвокат и нямам съответните компетенции,но обикновено работодателите са винаги добре подготвени,с добри финансови възможности и не считам,че срещу тях мога да се боря.Не искам да влагам сили и енергия в предварително загубена кауза.
Реших да напиша това,защото смятам,че словото има най-великата сила,а с днешните технологии може да достигне до повече хора.Споделих историята,след като видях,че същата фирма отново търси касиери и съм убедена,че ще е отново временно.Дано този път не съм права!
За какво става въпрос?
Отиваш на интервю за работа.Обясняват ти в какво се състоят трудовите ти задължения.Уточняват се подробности за работно време,заплата,продължителност на заетост и т.н.По време на разговора с работодателя,устно се получава уверение,че търсят сериозен човек за постоянна работа.Но какво се оказва последствие?На пръв поглед всичко на думи изглежда привлекателно.Заплатата е добра,работното време е фиксирано,дневен порцион за безплатна храна и т.н. Одобряват те и те канят да подпишеш трудовия си договор.Отиваш в уречения ден и час и като започнеш да четеш документите се оказва,че договорът е постоянен,но с шест месеца изпитателен срок.До тук нищо лошо,много работодатели го прилагат.А и всичко си е законно.
Първо “плюеш” наум за обещанията за постоянна работа,но нали имаш нужда от пари и се съгласяваш.Нужно е само да се постараеш да работиш добре,да покажеш високи резултати и ще те назначат за постоянно.Готов си да се амбицираш и да дадеш всичко от себе си,да си коректен,изпълнителен,да спазваш всички фирмени изисквания и правила,с две думи да си добър служител.И така започваш трудовите си дни.
Първо те обучават.Всичко започва де се случва добре.След известно време ти казват,че се справяш с работата,доволни са от теб,дори получаваш устни похвали от прекия си ръководител.И ти доволен,с нетърпение очакваш да изтече изпитателния срок и да те назначат за постоянно.Да,ама не!Както казва поговорката:”Много хубаво не е на хубаво”!
Изминават два месеца-ноември и декември,когато работата по такива обекти е изключително много натоварена.Ти се справяш все по-добре според преките управляващи.Получаваш похвали,че си издържал геройски,като новобранец и се надяваш 6-те месеца да изтекат бързо и да те назначат за постоянно.Но какво реално се случва?През първите дни на новата година работата,като количество рязко спада.Отиваш на 5-6 януари за поредния си трудов ден и ти казват,че ти от днес не си на работа (всъщност не става въпрос само за теб,а за всички,които сте започнали заедно,т.е. освобождават ви вкупом).Оставаш доста шокиран,нали!?Предният ден те хвалят,а на другия вече не те искат.В този меко казано странен случай е редно да попиташ: Защо?А отговорът е,че така са наредили отгоре,т.е. управителите.В тази ситуация е нормално да искаш да знаеш причините и в какво си сбъркал.За целта казваш,че ще попиташ висшестоящите,но прекия ти ръководител не допуска това.Просто ти казва,че така са му наредили да те информира и да не ходиш да ги занимаваш,защото и без това много били заети,та да нямат две минути да ти обяснят за какво те освобождават.Какво удобно измъкване само,някой по-нисш подчинен да ти свърши “мръсната” работа.
Но каква всъщност е истината и защо не ти я съобщават лично управителите,разбрах малко по-късно от настоящите дългогодишни служители със стаж във фирмата над 15-20 години.По техни думи,това е обичайна практика,която се прилага по новогодишните празници и лятото.Наемат служители уж постоянно,но ги ползват за 2-3 месеца и ги освобождават без каквото и да е обяснение,независимо колко си добър и съзнателен в работата. Иначе си имат постоянни служители,които са от десетки години.Те са с привилегии и никой не ги закача.
Ето и сега май месец отново се търсят касиери.Докога ли?Ами….до края на лятото.От една страна разбирам работодателите,че така си спестяват разходи за заплати и осигуровки,но струва ли си усилията два пъти в годината да наемаш двама човека,да влагаш време и труд да ги обучаваш и накрая да ги освобождаваш,още повече,че си доволен от работата им. Кому е нужно това?Не съм правила изчисления и нямам намерение да го правя,но явно от разходна гледна точка си заслужава.А къде е моралната?Защо не казват на хората,че ги наемат временно и да сключват съответните договори за това?Защо е нужно да ги лъжат,при условие,че винаги има работници,които биха се съгласили на срочни договори?
В крайна сметка се примиряваш и си тръгваш унизен,накърнен и най-вече излъган.Но какво ли можеш да направиш?
Изтърпял всичко накърняващо достойнството ти,решаваш,че е безсмислено да се разправяш и да си тровиш нервите,примиряваш се и си тръгваш.Психически смазан се прибираш и анализираш случилото се.Започваш да търсиш варианти,какво можеш да направиш и как и къде да търсиш правата си,дали ще постигнеш нещо или само ще загубиш времето и здравето си.Струва ли си усилията,като знаеш,че всичко е законно и ти доброволно си се подписал?По договор работодателят може да те освободи по всяко време през тези 6 месеца,но никъде не пише,че не можеш да искаш обяснение за причините.Така че,твое право е да искаш да те информират за решенията си.
От тук възниква въпроса: Защо моралът трябва да се изисква само от едната страна,нима това не е двустранен “процес”?Навсякъде работодателят изисква лоялност,коректност,дисциплина и т.н.Ти ги даваш,като работник,а какво получаваш в замяна? Неморалност и некоректност.Дори се крият и нямат смелостта да ти заявят собствените си решения в очите.
С това смятам да приключа.Нямам намерение да упреквам и да “съдя” никого.Това е минало и не искам да се връщам назад.Не мога да имам претенции за нещо,което е напълно законно,а за морални вреди и устни лъжи едва ли нещо мога да докажа.Не съм адвокат и нямам съответните компетенции,но обикновено работодателите са винаги добре подготвени,с добри финансови възможности и не считам,че срещу тях мога да се боря.Не искам да влагам сили и енергия в предварително загубена кауза.
Реших да напиша това,защото смятам,че словото има най-великата сила,а с днешните технологии може да достигне до повече хора.Споделих историята,след като видях,че същата фирма отново търси касиери и съм убедена,че ще е отново временно.Дано този път не съм права!
Автор: ДИДИ
СТАНЧЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар