понеделник, 12 септември 2016 г.

НОВ НАУЧЕН МЕТОД,ЧРЕЗ ИМПЛАНТИРАНЕ НА СПОМЕНИ ТЪРСИ ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА "ДЕЖАВЮ"

Резултат с изображение за дежа вю вбокс


Глич в матрицата или просто грешка в работата на мозъка?

На френски, „дежавю“ буквално означава „вече видяно“. Терминът обяснява феномен при който, случващото се в настоящето се възприема като вече нещо преживяно. Учените от векове се опитват да обяснят феномена дежавю, както и да открият причините за появата му. Сега, екип от учени може би е по-близо до отговора.
Акира О‘Конър от университета Сейнт Андрюс в Англия, намира начин, чрез който да предизвика усещане за дежавю в лабораторни условия, и така улеснява изследването на феномена. Това се случва с помощта на нов метод, използван от учените за „имплантиране“ на фалшиви спомени в умовете на участниците.
При този метод се използва списък от свързани думи, например – легло, възглавница, нощ, като нарочно се избягва обединяващата дума – сън. След кратко разсейване, участниците се изпитват за всички думи, които си спомнят, като повечето от тях са убедени, че „сън“ е била една от тях. Така се имплантират фалшиви спомени, но това не е същото дежавю.
Затова О‘Конър с колегите си добавя една стъпка към експеримента. При прочита на списъка с думи те са попитани дали са чули дума, започващата с буквата „с“. Разбира се, всички отговарят, че не са.
След известно време, участниците трябва да възпроизведат всички думи знаейки, че не са чули дума започваща със „с“, но в същото време фалшивият спомен от думата „сън“ е там, което създава странното познато усещане – дежавю.
Методът е използван върху 21 участника, докато учените изследват какво се случва в мозъците им. Интересното е, че въпреки че техниката използва упражнения за памет, областите в мозъка, свързани с паметта не са тези, които се активират. Активните области вместо това са в предната част на мозъка, свързани с вземането на решения и асоциациите.
Какво общо има вземането на решение с дежавю? Според О‘Конър, усещането за дежавю е причинено от търсенето на мозъка информация в паметта, който разбира, че има грешка – сякаш това се е случвало, но няма данни за него.
Така, както возейки се в превозно средство се получава разминаване между усещанията за движение и тези за неподвижност, така и при дежавю се получава конфликт за усещането за наличие на определен спомен.
Проучването а в малък мащаб, а резултатите тепърва ще бъдат обработвани от различни институти. Това е една интересна начална точка, като дежавю може да се окаже много по-комплексен феномен от просто фалшиви спомени.
Около 70% от хората са изпитвали поне веднъж дежавю, О‘Конър обаче не е сигурен дали това е нещо добро за мозъка. От една страна дежавю може да има положителен ефект, тъй като показва способността на мозъка за поддържане на паметта в добра кондиция, но от друга страна, дежавю може да предизвика параноя, тъй като хората може да започнат да не се доверяват на паметта си.Източник:fresh-science.com.

Няма коментари:

Публикуване на коментар